Романтична вечер…

Всички прилики с действителни лица са неверни!

Реших да направя голяма изненада на любимата. Ще й предлагам! Започна една суматоха – голямо ровене в интернет и мислене. Накрая плана бе скроен.

Обилна и хубава вечеря в изискан ресторант, бутилка вино. Прибрахме се към полунощ. Приготвил съм сладолед, който не е много студен и в него има скрит пръстен. С приповдигнато настроение започнахме луда любовна игра. Съблякох я и я облегнах на масата. Двамата чисто голи запоянахме да се забавляваме. Намазах определени части със сладолед. Кожата й потръпваше и хладината и настръхваше, тя стенеше и издаваше звуци от удоволствие. По едно време реши да се включи в играта. Заграби с пръста си буца сладолед и ми я напъха в устата. О, там бе пръстена, който застана на гърлото ми. Задавих се жестоко и повърнах. Голяма паника настана, пред мен лежеше гола приятелката ми, върху масата, обилно полята със смес от сладолед, стомашни сокове, недосмлени кюфтета и червено вино. Но къде е пръстена? Толкова се притесних, че съвсем забравих за нея, започнах да търся по пода. Толкова пари съм дал за този пръстен, мамка му! Огледах се, къде ли е? Вероятно е под шкафа? Нагъзих се, за да долепя лицето си до земята и да погледна под шкафа. В този момент, приятелката ми реши да се пошегува от странната ми поза на нагъзил се гей и леко допря пръста си в задните ми части. Подскочих все едно са ме ебали манафите, което си бе почти истина. С ококорени очи се приземих точно на повръщаното, подхлъзнах се и се приземих на земята. Оооооххххххх, ужасна болка прониза ребрата ми, привих се и застенах.

Приятелката ми много се притесни. Набързо си взе един душ и ме поизбърса с мокри кърпички, но избегна областта на травмата. Облякох се и се запътихме към спешното. Регистрирахме се като учтиво обясних как съм паднал по стълбите. Зачахме на една пейка в края на коридора, защото останалите места бяха заети. Дойде и нашият ред и влязох. Медицинската сестра без дори да ме погледне ми подаде едно хапче и ми каза: „пий!”. Глътнах го, след което тя се обърна към мен с думите:

• Хайде, Иване, изчакай 30-40 мин на пейката, пуши една цигара и после ще ти видя пак кръвното.
• Но аз не съм Иван! Възкликнах аз.

Тя погледна с най-тъпият си възможен поглед и изкомандва да седна, за да ми измери кръвното налягане, защото ми е дала хапче за понижаване.

• Абе къде ти е кръвното бе? – възкликна тя

Заоглеждах се, неразбирайкъ въпроса. Какво иска тази противна жена от мен?

• Лягай да ти пусна една система! – изкомандва тя. – И няма да казваш на доктора, че съм ти дала хапче, че ще ме убие!
• Добре – отвърнах плахо аз, като в този момент усетих как някаква студена, дълга и твърда игла се забива в ръката ми.
• Колабирали са ти вените – възкликна тя – Ей сега я втасахме…

Усетих, че ръката ми се подува, а сестрата започна да нервничи още повече. Опитваше се да ме боде за да налучка вената, но явно без успех. В този момент влезе доктора. Погледна страшната картинка и попита какво става.

• Този пациент е с хипотония, станало му лошо и аз реших да опитам да му включа система но вените са му колабирали. – заоправдава се сестрата

Помислих си, че от много глупости ще забравят за същинският ми проблем и се зачудих какво да направя, но в този момент доктора явно опитвайки се да помогне седна на кушетката до мен, от другата ми страна и се присегна опитвайки се да помогне на сестрата като по този начин упря лакът точно на болните ми ребра. Изпитах зверска болка, видях звездички и от мен излезна някакъв пронизителен звук, на който не вярвах, че съм способен.

• Какво ти става бе, момче? – погледна ме тъпо доктора
• Аз, такова, паднах и ребрата ми ме болят много – захлипах аз
• Ааааааааа, ми що ти е тогава тази система? – попита ме той, но гледаше към сестрата
• Ами … той … такова … аз го измерих и то беше ниско …

… следва продължение …