Относно спешността…

Спешно, какво означава тази дума?

Открай време хората се учат на един език чрез свързване на определени събития и звуци, като знанията постепенно се оформят и наслагват като образуват език. Например думата “горещо” ни навява спомен на изгаряне от печка, думата “студено” ни навява чувство на треперене в студен зимен ден. Думата “синьо” ни навява някакъв син цвят или просторно небе и т.н.

Какво означава думата “спешно”?

Често пъти чуваме:
В магазина: Спешно ми трябва сол, че е свършила а манджата е на котлона.
При доктора: Спешно ми трябва направление, че съм си записала час за след малко и вече закъснявам.
При куриера: Спешна пратка, че сина ми е пропуснат този документ за кандидатстването му, а днес е последният срок.
В компютърния сервиз: Спешно ми напълнете тонера, че свърши, а трябваше още преди 2 дена да предам тази дипломна работа.
На тел 112: Баба ми кашля от 30 дена, лекувах я с маточина, но вече е много зле, елате спешно.

Излиза, че думата “спешно” означава: “недобре планирана работа, зле извършена, с множество грешни стъпки, често с лутане и най-често с необмисляне на срокове и нереалистични очаквания”.

Според Иван Хаджийски термина “българска работа” е описан като: “това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои”

Т.е. описаното определение “българска работа” от Иван Хаджийски около далечната 1940г. почти напълно съвпада със “съвременната” дума “спешност”.

Как обаче ще окачествим наистина спешните състояние като спешност в медицината (инфаркт, инсулт), пожар и др.? Тяхната нетърпимост към време се размива с това понятие, което ние сме си изградили в главата. Пример за това е тел. 112, който от спешен се превърна в телефон за регистрация на ПТП.

Но никой не се замисля за това, всички сме спешни, всички бързаме. И когато изпаднем в очевидно спешно състояние започваме да хулим държава и управници, всеки ни е виновен и държавата ни е крива. А как е на запад… Ех, там думата “спешност” има друго значение. Но часа ни при доктора е след 2 седмици и никой няма да ни обърне внимание, че имаме записан час при специалист, за който вече закъсняваме 10 мин, а пред джи-пи-то има опашка от болни…

Относно свирките…

Чували ли сте как някоя сутрин някой явно закъсняващ кретен, обикновено с еднобуквен или СО номер на автомобила свири като луд зад някоя девойка, която милата не знае къде е и какво точно се прави с един волан и 3 педала. Тя, че е за освиркване е друг въпрос. Може би и точно на това се надява 🙂 Но тоз кретен като свирка с единствената си изправна част в дъртия автомобил – клаксона. И не се замисля, че клаксона му е толкова силен, че се чува до през 2 преки. А в този район има спящи хора, деца, болни хора, хора след нощна смяна и др. Но не, той трябва да си покаже силата като силно натисне копчето на клаксона и след това силно натисне педала на газта до завъртане на гумите. На всичкото отгоре гърнетата са му нарочно подкъсени, защото колкото е по-бумтящ звука, толкова е по-бърза колата. Голяма работа, че в близките апартаменти се разлайват изплашени кучета, а дементните баби си мислят, че отново валят бомби над София и се крият под масата.

Не, никак не е смешно, това е част от ежедневието ни.