Влизам в даден сайт. Сайта не се вижда, защото е закрит от реклама на залагания, а долната половина е зактира от предупреждение за кукита. Кликвам “accept” на кукитата. Има и опция да им чета неразбираемите общи условия за използването на сайта в който така и така пак се съгласявам с всичко. Бавно долната част се открива. Не виждам от рекламата, която закрива сайта. Ха, горе в дясно на рекламния прозорец има Х. Натискам смело и … опс … – отваря се нов прозорец, в който рекламата се отваря, все едно съм искал да я натисна. Позната работа – пак ме мамят. Гузно затварям този прозорец, за да се върна в предишния, на който рекламата обаче още стои. Проверявам два пъти и плахо кликвам отново на Х-а на рекламата. Този път благополучно се затваря. Отдъхвам си и поглеждам сайта. Но не би – има фейсбук поле, с който иска да отбележа отзив за сайта. Е, хайде поне да видя дали си струва и после де. Кликвам смело Х и … хоп – отваря се някакво видео клипче с реклама на дамски превръзки. Ама, чакай, аз съм мъж! Затварям смело. Най-после имам шанс да видя какво пише в сайта. Вече съм забравил какво търся. Буквално след втората дума има празно поле и ми показва продукти, подобни на тези, които последно съм закупил от алиекспрес. Ама нали си купих вече, за какви са ми още шапки и самобръсначки? А за какво беше този сайт? Забравих вече какво търсих, затварям браузъра. WWW не е това, което беше…