Министър Ананиев спира приема на спешни педиатрични случаи в педричната болница “проф. Иван Митев”. https://offnews.bg/zdrave/pediatriata-spira-priema-na-speshni-patcienti-716361.html
Причината е липса на кадрови потенциал. Спирането става до 05.01.2020г., т.е. за поне около месец и половина.
Ако прочетем Закона за здравето, който сме длъжни да спазваме всички, вкл. министър Ананиев ще видим:
Чл. 100. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.
И до сега е било така, и за в бъдеще е било така. Спешността не подлежи на коментар и всички са длъжни да съдействат, като Закона ясно урежда какво да се прави при липса на кадрови или техническа възможност (чл. 100, ал. 3) – съдействие за прехвърляне в друга болница.
“Считано от днес, 27 ноември, спешният прием на деца, при които е необходимо провеждането на интензивно лечение и дихателна реанимация, се осъществява от лечебните заведения УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Национална кардиологична болница и УМБАЛ „Александровска““.
Явно това означава, че до сега болницата е приемала такива деца. В сайта на болницата четем: клиника по пулмология: “Интензивно лечение на деца, нуждаещи се от дихателна реанимация;”
Нека да припомним, че въпросната болница не разполага с подход за линейки, не разполага с подход за носилки (асансьорите са вътре след стълби и завои и не са особено подходящи за лежащо болни), има асансьор за носилки, но той е в дъното на редица коридори зад дузина заключени врати, болницата не разполага до колкото разбираме и с анестезиолог. Изниква въпросът – как до сега са се лекували тези деца?
Клиниката по пулмология според уеб сайта има и още една функция: “Диагностика и лечение на спешни състояния от всички области на педиатрията.” https://www.detskabolnica.com/index.php?option=com_content&view=article&id=14&Itemid=11
Лечението на спешни случаи в педиатрията (и не само) е една наистина скъпо струваща и изключително отговорна дейност. Необходим е значителен персонал за само един единствен пациент, значителни ресурси и апаратува, необходима е и колаборация между различни екипи от различни специалност, находящи се в различни болници. Необходимо е работоспособността на тези екипи са се поддържа през цялото време, вкл. всякакви празници, без значение от делник или празник и ден и нощ. Един леглоден в подобна реанимация би струвал десетки, дори стотици хиляди левове, но тези средства е редно да бъдат изплащани от НЗОК, т.к. всички деца по закон са осигурени.
Такава клиника в България струва ми се няма. Поправете ме ако греша. Дори и да има подобни наченки, те са в София, а как ли дете от Каварна ще се възползва от тях при необходимост?
Повярвайте ми, гледката на умиращо дете е най-трудно преодолимото събитие, което може да се случи на някой човек през живота му.